Синеморец е разположен върху своебразен полуостров, на високия южен бряг

 Синеморец е ситуиран върху своебразен полуостров, на високия южен бряг на р. Велека, наоколо до нейното картинно устие. Ландшафтът по крайбрежията към с. Синеморец е неповторим по рода си, най-много с това, че с нагледни образци дава идеална опция за следене и проучване възникването и развиването на релефа. За тази цел са построени две крайбрежни екопътеки: едната северно от Синеморец – стартира от устието на р. Велека и приключва в Ахтопол; другата потегля от устието на р. Бутомята и приключва при плажа „ Силистар “. Разположеното северно от селото устие на р. Велека образува необятен залив и красива пясъчна коса (дълга към 500 м), която съставлява плажна линия „ Косата “ или северния плаж на Синеморец - " Устието на р. Велека ". В южния завършек на плажа има причудливо скално обучение, наподобаващо на легнал индианец или сфинкс. Някои даже го свързват с гробницата на египетската богиня Бастет край гр. Малко Търново. В долното си течение р. Велека е плавателна и може да се прегледа с лодка в продължение на 8 км в западна посока, до т.нар „ Царско кладенче “, където съгласно локалният фолклор цар Борис III обичал да се усамотява по време на 19-майския прелом от 1934 година

Месамбрия - една историческа приказка

 Устието и долната част от водосборния басейн на реката са включени в предпазена околност “Устие на р. Велека ”. Според оценката на ландшафтните индикатори, устието на Велека, въпреки и в конкуренцията на Ропотамо и Камчия, е безспорно най-живописното кътче по българското черноморско крайбрежие. Тук се срещат забавни редки типове като морски отантус, крайморски ранилист, морски морков, крайморско чадърче, а застрашената жълта водна роза (бърдуче), се среща само тук за територията на Природния парк. Над предпазената околност минава огромният миграционен път Via Pontica. Извън гнездовия интервал тук се срещат птици, които я употребяват за презимуване или за отмора по време на прелета – дребен и огромен гмурец, елементарен корморан, дяволица (световно заплашен вид), глух лебед. Само в морето, наоколо до брега – черноврат гмурец, качулат корморан, червеноклюна потапница, бял ангъч, няколко типа чайки и други От всички открити в р. Велека риби, 7 са включени в Червената книга на България – змиорка, шаран, лупавец, атерина, триигла бодливка и други По прилежащото Черноморско крайбрежие могат да се видят и морските бозайници – трите типа делфини, разказани за Черно море и тюленът духовник (световно застрашен).

 Североизточно от селото се намират заливът „ Свети Яни “, където има риболовен кей, и скалистата околност „ Корабите “, за която има легенда, че там в миналото са разбивали старите и ненужни кораби. Източно от Синеморец, във високата част на полуострова, е ситуирана застроената с нови хотели околност „ Поляните “. Южно от нея е залив „ Бутамята “ (Потамя), където се простира южният плаж на селото. Той заема централно място измежду околните плажни линии и е единственият охранителен плаж край Синеморец. Тук се намира устието на р. Бутамята и едноименният нос, където евентуално е имало антично светилище и тракийска цитадела. Името „ Бутамя/ Потамя “ идва от гръцкото „ потамос “ - река. На към 600 м южно от „ Бутамята “ е ситуиран пленителният залив с едноименен плаж „ Липите “, където причудливите стволове на дърветата доближават до самата пясъчна линия. Още по на юг, по тясна пътека, минавайки през околност „ Каньона “, където са присъщите скални формирания „ Скалата на Сизиф “, „ Пещерата на гълъбите “ и „ Разделената скала “, може да се отиде до нос Листи (от гръцкото „ листес “ - разбойник) и залива „ Листи “ с третия плаж на Синеморец - „ Листите “. Южно от „ Листи “ или към 7 км от Синеморец се намира най-южният и един от най-чистите плажове по българското Черноморие - „ Силистар “ (в дословен превод от гръцки – приразбойническия). Плажът се простира в едноименния баснословен залив, в който р. Силистар среща морето.

Атлиман - Заливът на ата

 Цялата територия южно от Синеморец до село Резово съставлява предпазена околност „ Силистар “, която е част от Природен парк „ Странджа “. Това парченце земя е най-богатото по повод броя на растителни типове за единица повърхност в България. Тук се намират едни от последните оживели бели понтийски дюни по нашето Черноморие. Край залива Силистар е ситуирано най-южното находище на пясъчната лилия у нас. Разпространени в предпазената околност са редките за България морски ветрогон, дива смокиня, гмелинова гърлица, българската круша и други. “Силистар ”, дружно със предпазената околност “Устие на р. Велека ”, е част от комплекса Велека-Резовска, разказан като предпочитана влажна зона с национално значение в България. Включени са в листата на най-значимите влажни зони в България, с изразено значение за запазване на водолюбивите птици. С съществуването на неповторимите си естествени дадености, с уединените плажове в закътани заливи, през днешния ден Синеморец е желано място за феновете на спокойствието и директния допир с природата, надалеч от огромните бетонни курорти.

 През по-голяма част от годината Синеморец е едва обитаемо, за разлика от летния сезон, когато селището и покрайнината му се изпълват с няколко хиляди туристи. Към 2014 година записаните в селото с непрекъснат и сегашен адрес са към 260 поданици. През многовековното си битие селището е носило разнообразни наименования. Гръцкото му наименование е Галазьо (светло, небесносиньо), което турците преосмислили на Калънджа, чийто български вид е Дебелец. За това през 1934 година то е преименувано на Дебелец, само че още същата година е заменено на Соньоморец, а през 1966 година на днешното Синеморец.

 Наличните данни сочат за човешко наличие в региона на днешното село от дълбока античност. Макар да не са провеждани по-задълбочени изследвания, съществуването на скални образования като така наречен „ Сфинкса “ при устието на р. Велека, в чието извайване се позволява да има присъединяване на човешка ръка, дават съображение да се допусна, че тези земи са били обитаеми в прекомерно отколешни времена, хилядолетия преди Христа. Разкритите в северозападния завършек на Синеморец тракийска надгробна могила и укрепен владетелски дом свидетелстват за за тукашно населено място през трако-еленистичния интервал. Могилата се намира в местността „ Градената равнища “ и е разкопана през лятото на 2006 година от екип на археоложката Даниела Агре, при което е разкрито златно богатство с общо 160 предмети, блестящи творби на античното ювелирно изкуство. По-късно, на към 50 м западно от могилата е изследван и дворецът, принадлежал евентуално на заровената в могилата знатна персона. От откритите изящни и скъпи украшения, експертите съдят, че погребението е на жрица с аристократично състояние. Тракийският укрепен дом е ситуиран в м. „ Голата равнища “ на естествено нагорнище, директно над устието на р. Велека. Той е обхващал повърхност от 200 кв. м и е бил обкръжен със солидна крепостна стена, градена с камъни и заварка от тиня. Намерените части от овъглена мазилка, потвърждават че домът е бил опожарен. Изграждането му се отнася към интервала от края на III – началото на II в. прочие Хр. и се свързва с еленистичните обичаи, присъщи за сходен жанр здания – избор на високо и недостъпно място, съществуване на крепостна стена и кула, насочени по отношение на четирите направления на света. При разкопките са открити фрагменти от гръцки съдове – амфори, ръкохватка от амфорна тара, върху която е непокътнат печата на производителя, както и две монети на тракийския цар Котис I (383-360 година прочие Хр.). По време на постоянни археологически разкопки през 2012 година, до кулата на укрепения дом, в глинен съд, е разкрито сребърно монетно богатство от 199 тетрадрахми. Монетите са датирани към втората половина на II в. прочие Хр. и са издадени от Одесос, Месамбрия, Кизик, както измежду тях участват и такива на витинските царе (Селевкт и Никомет), на тракийския цар Мостис и Лизимахови видове, отсечени в Бизантион. Според археоложката Даниела Агре, която изхожда от надпис върху златна плочка от погребалния инвентар в могилата, къщата принадлежи на тракийския държател Кортодзунтос. Погребението датира от последната четвърт на III в. прочие Хр. и се счита, че е било на брачната половинка на въпросния държател. Аристократичното семейство е било заможно и потомствено е владеело територии от вътрешна Странджа, управлявайки износа на мед – съществена суровина, с която се е търгувало в този интервал. Тукашният владетелски дом намира аналог с различен сходен, намиращ се край близкото село Бродилово. И двата дома са били на доста богати и авторитетни владетели. Те са синхронни по време на живот и също по този начин са починали евентуално при едно и също военно събитие. Вероятно това са събитията към войните сред Рим и Митридат VI, които се водят в тази част на Балканите. По това време се образува и едно от най-мощните тракийски царства – това на астите, чиято история без подозрение е обвързвана и с двата владетелски дома.

 Интензивен живот през античността в региона на тукашното Странджанско крайбрежие е засвидетелстван и от подводни изследвания, извършени в синеморската акватория (в заливите Силистар и Бутамята). Открити са керамични фрагменти, които са датирани в необятния времеви диапазон от V-IV в. прочие Хр. до XIX в. От водата са извадени и голям брой оловни и стоманени котви, остатъци от потънали антични кораби, оловни обшивки и други находки, огромна част от които могат да се видят в Обществената колекция „ Музей на котвата “ в гр. Ахтопол. Тукашното барикада – кула съществува и в по-късен интервал, за което научаваме от един писмен източник – моряшкото навигационно пособие (периплос), формирано от шефа на римската провинция Кападокия Флавий Ариан към 131 година сл. Хр. Там е записано, че „...от Херсонес до Аюлеутейхос са двеста и петдесет стадии (около 45 км). От тук до Тинеада (дн. полуостров Инеада в Турция) има 100 и двадесет стадии (21 км)... “ Много е евентуално Аюлеутейхос, чието двусъставно трако-гръцко име в дословен превод значи „ оградената кула “ - център на тракийско имение, да е точно гореописаният тракийски владетелски дом, по това време към този момент преустроен и евентуално с друга функционалност. Съществува опция въпросният Аюлеутейхос да е късноантичната цитадела „ Пирга “ (от гръцкото „ пиргос “ - кула), намираща се в южния завършек на залива Бутамята и високо на десния бряг на едноименната река. Но тя не е проучвана и всичко обвързвано с нея може да бъде в областта на догадките.

 Животът в региона на Синеморец продължава да съществува и през средновековието. За това свидетелстват, както разкритите находки от този интервал (на сушата и в морето), по този начин и по-късното, средновековно действие на двете замъци – при устието на Велека и в м. „ Бутамята “. Най-старият писмен извор за селото е един османски документ за търговия със сол от 1498 година, в който то се загатва под турското име Каланджа и са изброени 19 фамилии. Сред универсалните православни имена няколко пъти се среща и присъщото българско и гръцко име Манол. През XVII век селото участва в данъчен указател на кааза (окръг) Анхиало, още веднъж в състава на нахия (околия) Агатопол. Според изложение на крайбрежието, направено от австрийския офицер Венцел декор Броняр през 1786 година, селцето броило 17 къщи, чиито поданици той назовава продавачи на строителен материал. Името му попада в картата на Турската империя от немския географ Кристиян Готлиб Райнхард, отпечатана в 1821 година А съветският офицер и картограф Енехолм през 1829 година дава къси сведения за селището, като оповестява, че то се е намирало на към 4 км западно в горите, в местността „ Юртя “ и наброявало тридесетина къщи. Друг юрт (колибарско селище) е имало и сред Резово и Синеморец в м. „ Силистар “, където до недалечно минало са стояли отломки от селски воденици. Тези дребни селца свидетелстват за от време на време изселване на селището към вътрешността на Странджа, провокирано от нападенията на лазите - кавказките пирати, за които се приказва в локалните предания.

 Поминъкът на локалното население е бил обвързван главно с дърводобив и произвеждане на дървени, които високо се ценели на цариградския пазар. Общо признато е мнението, че остарялото население на Каланджа (до 1914 г.), наред с това на околните села Бродилово и Кости, е било формирано от гърци. Това се личи и от остарелия вид архитектура на селището, от която през днешния ден съвсем няма следи. Т.нар. „ гръцки къщи “ са били прекомерно просторни по размери, двукатни – изпод с обор, обковани с груби дъбови дъски, с необятни одъри, само че без прозорци, за което били тъмни и нехигиенични. Оскъдното осветяване се осигурявало от покрива с „ преносима керемида “. Тези къщи са имали огромно особено за Странджа огнище с фурна отстрана, помещение за „ натурия “, в което е съхранявана храната, и „ стобор “. „ Гръцките “ къщи в действителност съставляват промеждутъчен вид странджанска архитектура и определянето на техния генезис и етническа принадлежност, без да са извършени по-задълбочени изследвания, е безпричинно.

 Днес най-старата непокътната постройка в Синеморец е тази на селският храм „ Св. Георги “, построена в края на XIX в. Той се намира в североизточната част на селото, където в миналото е бил центърът на селището. В прорез на скромната си архитектура, църквата съхранява няколко забавни икони, измежду които изключително усещане прави тази на Свети Модест - настойник на земеделците и овчарите. Съгласно Берлинския контракт от юли 1878 година село Каланджа остава в рамките на Османската империя. То попада дефинитивно в рамките на България след Междусъюзническата война, с подписването на Букурещкия кротичък контракт от 1913 година По това време популацията на селцето е показано от 14 гръцки фамилии. След изселването на „ гърците “ в 1914 година в селото са настанени българи – бежанци от Източна Тракия, най-вече от с. Блаца и по няколко фамилии от с. Маджура и с. Сереген. Тогава остават и 2-3 фамилии кореняци гърци. Главен занаят на преселниците е земеделие, скотовъдство и въглищарство, като десетина фамилии се препитават с лов на риба в морето и по р. Велека. През тридесетте години въглищарите са обединени в горската кооперация „ Въглен “. Според данни от 1914 година в региона на Синеморец има 190 000 дка гори, огромна част от които нискостеблени дъбови, подобаващи за подготвяне на дървени въглища. През 1926 г в селото брои 59 къщи и 260 поданици, от които 174 преселници от Блаца.

 След идването на социалистическата власт в България през 1944 година село Синьоморец попада в граничната зона, достъпът до него е стеснен, и се трансформира в затънтено селце със затихващи функционалности, чиито малко останали поданици се препитават със едва земеделие и лов на риба. През 50-те години селището брои 80 къщи. С настъпването на така наречен „ демократични промени “, при започване на 90-те години, след отварянето на граничните зони, Синеморец се трансформира в желана лятната дестинация за мнозина българи, на които комерсиалните и пренаселени курорти по Българското Черноморие са омръзнали. В последвалите години потокът от летовници към селцето продължава с все по-нарастващи темпове и то придобива образа в малко курортно населено място, не доста различаващо се от други сходни по българското черноморско крайбрежие.

 Днес Синеморец е съвсем изгубило предходното си обаяние. Малките спретнати къщи за посетители и фамилни хотелчета се конкурират с няколко огромни хотелски комплекса в покрайнините му, които натрапват разбиране, че времето за старите къщурки с кокошарници е към този момент отминало. Но все пак природата в близост е запазила своята хубост, при което към момента могат да се намерят закътани места за усамотение и обединение с неописуема хубост.

Инфо: www.svetimesta.com

Снимка на църквата " Св. Георги ": www.bulgariatravel.org